14 декември 2008

Годишнина от сватба- 2 вариант

1 година - наричана е "памучена" сватба.
На този ден на младото семейство се подаряват чаршафи, покривки, хавлии и подаръци за бита.

5 години - казват й "дървена" сватба.
Подаръците са от дърво - дърворезба, дървени сувенири и предмети.

7 години- това е "медената" сватба.
Традицията повелява да се подарява медена паричка или предмети от кована мед, но добра идея е също младото семейство да отидат за няколко дена на почивка.

10 години - ухайна и приятна е "розовата" сватба
Букет от рози се подарява, да се обичат силно двама.

15 години - "стъклена" или още "кристална" сватба
За ясни и прозрачни семейнои отношения и пищни семейни веселия подаръци от стъкло трябва да се подарят семейните сервизи да подменят.

20 години - "порцеланова" е тази сватба.
Всеки трябва да се радва.

25 години - тържествен празник е "сребърната" сватба.
На този ден се събират всички близки приятели и роднини.Подаряват се сребърни предмети.

30 години - на този ден се празнува "бисерна" сватба.
Традиция е на съпругата да се подари огърлица от перли, защото те не потъмняват, каквито са и съпружеските чувства през тези години.

35 години - така наречената "ленена" сватба

40 години - "рубинена" е тази сватба.
Празник е и за двама, пръстен с рубин се подарява.

50 години - сватбата е "златна".
Толкова години брачен живот си е направо рекорд.Цялото семейство на парти се събира,внуци, правнуци и всеки близък роднина.И когато всички заедно се веселят, е знак че семейните отношения по-силно и от злато блестят.

60 години - "диамантена" е тази сватба.
До нея който стигне, трябва много да се радв

"Обичам те" на различни езици.

 Африкански: "Ek is lief vir jou Ek het jou liefe"
Aлбански: "Te dua"
Alentejano(Португалия): "Gosto De Ti, Porra!"
Alsacien (Елзас): "Ich Hoan Dich Gear"
Amoy (Китай): "Goa ai li"
Арабски: "Ana uHibbuki" (Мъж към жена) "ana uHibbuka" (Жена към мъж)
Assamese(Индия): "Moi tomak bhal pau"
Bicol(Филипини): "Namumutan ta ka"
Боливия Quechua: "Qanta munani"
Босненски: "Volim te"
Български: "Obicham te"
Камбоджански: "Kh_nhaum soro_lahn nhee_ah Bon sro lanh oon"
Китайски: "Wo ai ni"
Датски: "Jeg elsker deg"
Немски: "Ich liebe Dich"
Dhivehi (Малдивите): "Aharen khalaadheke lowbivey"
Английски: "I love you"
Eсперанто: "Mi amas vin"
Eстонски: "Mina armastan sind"
Еквадорски Quechua: "Canda munani"
Farsi (Персия): "Toraa miduusstam Tora dust midaram Asheghetam doostat dAram"
Финландски: "Mina rakastan sinua"
Френски: "Je t'aime"
Гръцки: "S'aghapo oder se aghapo"
Гренландски: "Asavakit"
Gujrati(Пакистан): "Hoon tane pyar karoochhoon"
Haussa(Нигерия): "Ina sonki"
Хавай: "Aloha au ia 'oe"
Хинди: "Mae tumko peyar kia"
Холандски: "Ik houd van jou"
Hindi(Индия): "Mai tumase pyar karata hun (Мъж към жена) Mai tumase pyar karati hun (Жена към мъж)
Инди: "Mai Tujhe Pyaar Kartha Ho"
Исландия: "Eg elska thu"
Индонезия: "Saya cinta padamu Saya cinta kamu Saya kasih saudari"
Италия: "Ti amo"
Ирландски: "Taim i' ngra leat"
Японски: "(watashi wa) anata o aishimas(u)"
Кюрдски: "Ez te hezdikhem"
Lauski: "Khoi huk chau"
Латински: "Te amo lettisch Es milu tevi"
Литовски: "TAVE MYLIU (ta-ve mee-lyu)"
Ливански: "Bahibak Lingala Nalingi yo Lojban mi do prami"
Luo(Кения): "Aheri"
Люксмебург: "Ech hun dech gaer"
Македония: "Sakam te"
Норвегия: "Jeg elsker deg Op Op Lopveop Yopuop"
Oсетски: "Aez dae warzyn"
Румъния: "Te iubesc"
Русия: "Ja ljublju tebja"
Самоански: "Ou te alofa outou"
Schona(Зимбабве): "Ndinokuna"
Шотландско - Галски: "Tha gr`adh agam ort"
Шведски: "Jag alskar dig"
Сърбо-хърватски: "Ja te lubjim"
Sinhalese(Цейлон): "Mama oyata adarei"
Sioux (Индиански): "Techihhila"
Словакия: "Milujem ta"
Словения: "Ljubim te"
Испания: "Yo te quiero"
Чехия: "Miluji te tuerkisch seni (gok) seviyorum"
Tунис: "Ha eh bak"
Украйна: "Ja pokokhav tebe"  : "En Szeretlek"
Виетнамски: "Anh yeu em" (Мъж към жена) "Em yeu anh" (Жена към мъж)
 

Годишнина от сватба

· 1ва: "Хартиена" с подарък часовник
· 2ра: "Памучна" и... порцелан
· 3та: "Кожена" – кристал и стъкло
· 4та: "Платняна" – електроуреди
· 5та: "Дървена" – сребърни бижута
· 6та: "Желязна" – дървени предмети
· 7ма: "Вълнена" – вещи за службата й
· 8ма: "Бронзова" – платове и дантели
· 9та: "Керамична" – кожени облекла
· 10та: "Калаена" – бижута с диаманти
· 11та: "Стоманена" – модни бижута и допълнения към облеклото
· 12та: "Копринена" – перли и цветни скъпоценни и полускъпоценни камъни
· 13та: "Дантелена" – текстил и скъпи кожи
· 14та: "Слоново костна" – златни бижута
· 15та: "Кристална" – часовник
· 20та: "Порцеланова" – платина
· 25та: "Сребърна" – пълно обзавеждане със сребърни предмети за "сребърния юбилей"
· 30та: "Перлена" – диаманти
· 35та: "Коралова" – нефрит (джейд)
· 40та: "Рубинена" – рубини
· 45та: "Сапфирена" – сапфири
· 50та: "Златна" – злато
· 55та: "Емералдова" – емералди
· 60та: "Диамантена" – диаманти

ТОСТОВЕ ЗА ЛЮБОВТА

Потребностите на душата раждат дружбата, потребностите на ума - уважението, потребностите на тялото - желанието. Трите потребности заедно раждат истинската любов.
Да пием за това, в нас винаги да живеят всички тези потребности.

Кой как обича?
Готвачът - топло; пожарникарят - пламенно; фотографът - моментално; сладкарят - сладко; адвокатът - красноречиво; огнярът - горещо; счетоводителят - пресметливо; студентът - платонично; спринтьорът - стремително; лекарят - смъртно; лудият - безумно, а глупакът като мен обича вярно и силно.
Да пием за глупавата любов!

Известно е, че когато Господ правил жените, във всяка поставил по една бучка захар, а само в една от тях сложил две. Оттогава всички мъже търсят онази жена, в която бучките захар са две.
Да пием за онези, които са я намерили!

Слабите жени изпитват страст към силни мъже.
Силните мъже изпитват страст към женските слабости.
Да пием за единството на противоположностите!

Има любов студентска: когато има с кого, има с какво, но няма къде.
Има любов несподелена: когато има къде, има с какво, но няма с кого.
Има нещастна любов: когато има къде, има с кого, но няма с какво.
Има любов философска: когато има къде, има с какво, има с кого, но защо?
Да пием за онази любов, която всеки от нас заслужава!

Един човек попаднал на онзи свят. Вървял, вървял и гледа тълпа народ, всички се бутат, а стълбите към рая така си стоят празни.
Пита: "Какво става, бе хора, защо не се натискате за рая?
"Ами, ето, всеки си има своя стълба, с толкова стъпала, колкото жени са го обичали през живота му. Ами затова се тълпи народът - кой е останал на първото стъпало, кой на второто, а кой не се е и помръднал от мястото си.
Този тосте за тези,коит ви обичат!

Приятели, да излъжем смъртта и да пием за любовта!

В Азия има планина на Любовта. С нея са свързани много древни легенди. Веднъж младият овчар и княгинята се влюбили един в друг и избягали от дома. Старият княз изпратил след тях потеря. Влюбените се изкачили на планината на Любовта. Слугите на княза вече ги настигали. И тогава овчарят казал: Нека аз да скоча пръв!
- Не - казала княгинята, -тогава аз ще умра от мъка.
   И княгинята първа се хвърлила от върха надолу. Овчарят погледнал нейното безжизнено тяло и се спуснал от планината на любовта.
Сега да пием за онези мъже, които излизат първи от асансьора!

Как чувствата си играли на криеница (притча)

Как чувствата си играли на криеница
(притча)
   Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
   — Хайде да играем на криеница, а!?

   ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
   — Криеница? Що за игра е това?

   Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.

   ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.

   — Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.

   Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.

   Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
 — Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
 Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.

   И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).

   Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
   
   ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
   И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

• Рoмео и Жулиета /драма, съвременен вариант/

Под нощни греещи звезди
Ромео под балкона пак седи
и чака своята Жулиета:
"Къде си моя малка, клета?"
"Почакай, че сега съм в чат-
тук рицари ме свалят без откат!"
"Ууу, каква изневерителка си ти!
Хлорието ма, веднага от компютъра стани !
И покажи се на балкона ти сега-
стопли ми моята душа!"
"Ромео бе, недей да си ревнив-
пък станал си и много докачлив.
Почакай да початя до среднощ,
а после ще съм твоя цяла нощ".
"Хлорието, стига ми изневерява,
че ей сега ще те оставя
и ще си ида у дома
да си сваля във чата мацка за нощта!"
Жулиета набързо притичва на балкона:

"Ах, искаш мацки ти да сваляш’
в нощта сама да ме оставяш?!
Тъй страда моята душа,
че ми изневеряваш през нощта!"
"Аха, сега пък ти ревнуваш -
недей- кошмари ще сънуваш!!!"
"Ах ти, Ромео, знаеш,че те love-
не мога аз да сторя с други грях".
"Така, така - недей се оправдава-
в сърцето ми съмнението остава!"
"О, darling, моля те, прости-
качи се тук при мен и ми се усмихни.
Ромео, ти си моя блян -
ела да те целуна аз без свян".
Ромео се покатерва по стената и отива на балкона при Жулиета.

"Хлорието ма, обичам те-
а ти обичаш ли ме - я кажи?!"
"Обичам те, Ромео, замълчи-
ще те целуна в този час
и ще се любим във захлас".
"Хлорието, щом толкова ме любиш,
ще ми изпълниш ли едно желание,а?"
"Ромео, що въобще се чудиш?
Кажи си ти желанието сега".
"Хлорието - желание едно си имам аз-
отстъпи ми ти компютъра за час,
че от висене под балкона
изпуснах в IRC купона.
А ти в леглото отиди
и чакай ме - с широко затворени очи.
Внезапно ще се появя
и ще те любя до сутринта".
"Аха, пак искаш да мърсуваш,
за cyber мацки ти бленуваш !
А аз да се самозадоволявам-
горката аз- без мъж оставам!"
"Спокойно, Жулието - не плачи
и мрачни думи не реди.
Ей на - подарък ти донесох-
един вибратор аз отнесох-
да не скучаеш във леглото
докато аз съм на компота".
"Ах ти, с вибратор ме развличаш,
а ти по cyber мацки тичаш ?
Това е - няма да живея,
с отрова аз ще се налея
и ще отида бързо в Ада-
със дяволите оргия да правя !"
Жулиета изпива набързо отровата и се трупясва до компютъра
"Хлорието ма, какво направи?
Защо за мен отрова не остави???
Какво да правя аз сега?
Хм...ще целуна твоята уста.
Отрова там все пак ще има-
във Ада аз ще те настигна".
Ромео се навежда и тъкмо да целуне Жулиета и се замисля:
"Защо отровата да пия?
Със водка аз ще се напия,
а после нова Жулиета
ще си намеря аз във net-а".

Компютърни стихове

• Интернет все ни свързва, Интернет ни дели.
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Ако аз съм във чата - ти си лaгнат - мълчиш
и не можеш, любими, думи ти да редиш.
Ако ти заговориш - аз отсреща мълча-
по каналите търся друга сродна душа-
и query отварям със въпроса нелеп
a/s/l да покажа - ревност чакам от теб.
Ти, ти ти, моя любов... :)
Интернет все ни свързва, Интернет ни дели,
искам вече реална, не любов в IRC,
искам теб да докосвам, не клавиши без ред
и сега да те имам - не във другия век.
Но във чата сега е - мойта вечна любов
и в query-то пиша мойта болка и зов,
а пък ти пак си лагнат и не виждаш сега
как отчаяно вика те мойта нежна душа.
Ти, ти, ти, моя любов... :)

• ПЕПЕРУДА /компютърен вариант/
Аз съм волна пеперуда
и летя от чат на чат-
като малко пъстро чудо
в този виртуален свят.
Ще оставя да ме хванеш
и със теб ще съгреша.
Но с това ще си останеш-
само с cyber sex сега.
Аз съм волна пеперуда
и летя от чат на чат.
В IRC сега ликувам
в този секси, мъжки свят.
Ако много ме обичаш
остави ме да летя-
пак при тебе ще се върна
да си чатим през нощта.
Ще оставя да ме хванеш
и със теб ще съгреша.
Но с това ще си останеш-
само с cyber sex сега.

ЛИЛЯНО МОМЕ /народна песен - съвременен вариант/
Лиляно моме, Лиляно,
я стани рано призори,
я стани рано призори
и IRC-то ми пусни.
Я да оставиш този чат-
бързо мотиката вземи,
бързо мотиката вземи-
лозето бързо оплеви.
Недей му вика, мамо ма!
Аз съм Георги любила,
Аз съм Георги любила-
в notify лист съм го турила.
С него ще чатя в този час,
думи любовни ще редя,
дНе е излязла Лиляна,
най- е излязла майка й,
най- е излязла майка й
и на Георги думаше:
Чатер си беше - чатер си-
се на компютъра седиш,
се на компютъра седиш -
с щерка ми само чат редиш :(
уми любовни ще редя-

МОЙ СИ , ГЕОРГИ, ТИ СЕГА !!!

Я да оставиш този чат-
бързо мотиката вземи,
бързо мотиката вземи-
лозето бързо оплеви.
Недей му вика, мамо ма!
Аз съм Георги любила,
Аз съм Георги любила-
в notify лист съм го турила.
С него ще чатя в този час,
думи любовни ще редя,
дНе е излязла Лиляна,
най- е излязла майка й,
най- е излязла майка й
и на Георги думаше:
Чатер си беше - чатер си-
се на компютъра седиш,
се на компютъра седиш -
с щерка ми само чат редиш :(
уми любовни ще редя-
МОЙ СИ , ГЕОРГИ, ТИ СЕГА !!!

• Тя се казваше Мария -
беше красавица тази Мария.
Логове пазя със нейните думи-
моя беше тя.
Имах аз една Мария-
чатерка здрава е тя, Мария.
Но е шавлива, много прелита
тя от чат на чат.

• Червено вино снощи пих
и чатих кат замаян.
Монитора се изпоти
от думите на Ана.
Не бих желал дори
и щерка на султана
щом правя нощем до зори
аз cyber sex със Ана.

БОРЯНО БОРЯНКЕ /съвременен вариант/
Боряно, Борянке, сал ти ли знайш да чатиш?
Боряно, Борянке, сал ти ли знайш да чатиш?
Сал ти ли знайш да чатиш, в чата да ми говориш:)
Имам, Борянке, фенки - фенки и изгори.
Имам, Борянке, фенки - фенки и изгори.
Фенки и изгори - чатерки са от класа :)
Ах ти, среднощен чатер, сал тебе аз си любя.
Ах ти, среднощен чатер, сал тебе аз си любя.
Сал тебе аз си любя - ФЕНКИТЕ ЩЕ ОСКУБЯ !!!

Една по една- Джак Канфийлд и Марк В.Хансен

Един наш приятел скитал по безлюден мексикански плаж на залез слънце. Както се разхождал , в далечината съзрял друг човек. Приближавайки към него , забелязал , че местният жител постоянно се навеждал , вземал нещо и го хвърлял във водата.Отново и отново той запращал нещо в океана.
Когато нашият приятел стигнал недалеч от него, той забелязал , че човекът вземал една по една морските звезди, изхвърлени на брега от вълните , и ги връщал във водата.
Нащият приятел недоумявал. Приближил се до човека и рекъл :
- Добър вечер , приятелю. Чудех се какво ли правиш ...
- Хвърлям морските звезди обратно в океана.Сега има отлив и те са останали на брега.Ако не ги върна във водата, ще умрат тук от недостик на кислород.
- Е, това е вярно- отговорил приятелят ми , - но по пясъка трябва да има хиляди морски звезди.Невъзможно е да спасиш всичките, страшно много са.Нали ти е ясно, че това сигурно става по стотици плажове на този бряг. Не разбираш ли , че не можеш да помогнеш?
Човекът се усмихнал, навел се , взел още една морска звезда и докато я хвърлял в океана, отвърнал:
- Е, поне на тази успях да помогна !

Стремежът на живота

Какво е той - животът ми?
Или може би какво не е?
Едно пътуване. Една мечта. Една цел. Един стих... Кой знае?
Имам си всичко, което подобава на един човек. Имам си мечта. Имам любимо място, където искам да отида. Имам любими неща, които искам да правя. Имам любим човек, който искам да срещна. Имам желания, пиша стихове... Да. Аз имам много неща. Имам много неща, които... никога няма да имам!

Имам любими неща, които искам да правя, но никога няма да изпитам пълното удоволствие от тях, защото какво ще правя после, когато ми омръзнат? Имам любимо място, където искам да отида, но никога няма да стигна до там, защото после къде ще отида? Ще трябва да спра и да остана там, а това е ужасно. Имам мечта, която никога няма да постигна, защото после към какво ще се стремя? Имам път, по който вървя, но който няма край. Ако имаше, не би бил път, а задънена улица. И както вървя, пътят става пътека, а после и тя изчезва и аз разбирам, че съм в пустинята, сам, без път. Захващам се с нещо ново и го правя с ентусиазъм, себеотдаване и непоколебимост, защото зная, че никога няма да го завърша. Всичко може да се развива до безкрай, а аз все някога ще умра. Имам любим човек, който никога няма да срещна, защото ако го срещна, в него няма да открия нищо повече, освен себе си и това ще ме направи още по-сам, отколкото, когато съм сам.
И стиховете, поезията... Любим въпрос към поетите е: “Кое е най-хубавото Ви стихотворение?” Любимият отговор на поетите е “Него още не съм го написал/а”. Аз, като един непретенциозен поет, ще кажа, че никога няма да напиша най-хубавото си стихотворение. Ей така ще си стоя до последно някоя нощ загледан в луната с химикалка в ръка, а пред мен ще има лист с недовършено стихотворение - няколко реда, задраскани и поправени думи. И когато умра, може би приятелите и близките ми ще кажат, че уви, не съм успял да завърша най-хубавото си стихотворение. Колко жалко!

Е, какво стана сега? Къде е смисълът на живота ми? Смисълът не е в мен или в това, което правя. Смисълът е в Него и в това, което Той прави чрез мене. Какво съм аз? Само една илюзия, само един сън. Аз съм нищо, а Той е всичко. Когато правя нещо, Той го прави чрез мен. Затова продължавам да правя. Затова продължавам да живея. Затова продължавам да вървя към любимото ми място, което никога няма да достигна. Затова продължавам да се стремя към мечтите и целите си, знаейки, че никога няма да ги постигна и ще се проваля. Затова продължавам да търся любимия си човек, знаейки, че никога няма да го срещна. Затова продължавам да пиша стихове, знаейки, че никога няма да бъда удовлетворен от написването на най-хубавото си стихотворение...

Защото смисълът е в стремежа на живота тук. И когато всичко се провали, когато един ден остана с празни ръце, сам, излъган и отхвърлен от света и хората, тогава няма да имам нищо. Нищо, освен стремежа, който съм практикувал през целия си живот... и себе си. Няма да имам нищо, освен стремежа към нещата, които никога няма да имам, които ще останат далеч зад мен. Да. Защото където и да отида, каквото и да правя и не правя, каквото и да се случва, аз все ще се стремя. Аз ще съм този, който се стреми и нищо няма да може да ме заличи и покрие, защото няма нищо друго, освен мене и моя стремеж. И тогава ще се огледам в стремежа си и ще видя Този, Който цял един живот се е стремил и се е превърнал в самия стремеж. Тогава ще е останал Този, Който е живял чрез един обикновен човек познат на света като Васко/Vasko.
Ще се случи ли това, което казвам? Вярно ли е всичкото това? Няма никакво значение. Важно е усещането, то е вярното. Всяко усещане е вярно, каквото и да е то.
А вие какво усещате

За да вървиш по Пътя-Васил Йорданов

Какво ти трябва, за да вървиш по Пътя? Нищо не ти трябва. Ти нямаш нужда от нищо. Докато търсиш, ти се нуждаеш. Докато се нуждаеш, ти следваш задоволяването на нуждите си, а не Пътя.

Пътят не е нужда не е необходимост, не е призвание, не е задължение, не е план...
Ако имаш цел, ти очакваш да я постигнеш, а очакването те отклонява от пътя. Но смисълът не е в крайната цел, защото Истината няма цел и край. Смисълът е в стъпките, които изминаваш към “целта”, която никога няма да постигнеш “докрай”.
Ако имаш нужда да вървиш по Пътя, ти носиш нерешени въпроси със себе си. Ти бягаш по някакъв път, в обратната посока, в която мислиш, че вървиш. И мъкнеш нуждите на гърба си, надявайки се да се освободиш от тях някъде по пътя. Да, но Пътят няма нужда нито от теб, нито от нуждите ти.
Ти не можеш да планираш Пътя или стъпките по него - кога ще тръгнеш и кога ще пристигнеш. Той, Пътят, обича да си прави майтапи точно с такива екземпляри. Планираш ли нещата - стъпки, скорост, почивки, успехи и постижения (о, Боже!), ти вече не вървиш по Пътя, а по плана. И къде ще стигнеш така? Ако си упорит, ще стигнеш там, където си планирал да е краят на твоя път. Само че, Пътят няма край и тогава ти ще го разбереш... Май е по-добре да не го разбираш!?
Не е необходимо да следваш Пътя. Никой няма да ти държи сметка за това какво правиш. Ако си мислиш, че си длъжен да следваш Пътя, ти си на грешен път. Пътят носи свобода и лекота, а не обременява със задължения. Пътят не те задължава с нищо, защото Той не води до никъде другаде, освен до теб самия.
Пътят не е избор на призваните да го следват, защото Той не гледа статус и ранг. Ти не можеш да избереш Пътя, защото това, което избираш не е истинско, а само твое лично желание. А Пътя не е обект на желания. Ако ти си избран, пътят сам ще те намери.

Какво ти трябва, за да вървиш по Пътя? Нищо. Просто върви. А ти вървиш, когато се изправиш след падането; когато захвърлиш поражението в кошчето, където вече лежи победата ти; когато усещаш, че дишаш; когато не очакваш нищо, а приемаш всичко; когато болката, глада и умората обикалят около теб като мършави псета, без да могат да ти сторят нищо; когато правиш поредната, а не първата или последната крачка...
Когато след всичко това, след цял един живот, станеш в една обикновена сутрин и си направиш чаша кафе, за да пиеш, докато четеш един най-обикновен вестник. Пък кой знае? Може би ти ще намериш Пътя Си в утайката на изпитото кафе или някъде между думите на изтъркания виц, който е на последната страница на вестника. Кой знае?
Просто бъди обикновен и живей в смирение, каквото и да ти се случва, и Пътят ще бяга под краката ти.

ЗЕМЯТА НА БЪЛГАРИТЕ-Неизвестен автор

Ти идеш от дълбочината на вековете, от потъмнелите страници на историята се усмихват твоите бездънни очи. Косата ти е прошарена от среброто на времената, нозете ти са боси, а петите - напукани. Наместо гердан от златици, ти носиш една вехта бакърена пара, нанизана на конопена връв, отколе изкопана от разрушена старинна твърдина.
   Наместо белези от златни гривни, по ръцете ти личат следи от вековни вериги. А над мокрите очи на твоето високо чело има едно черно кръстче, горено с огън.
   Ти си девойка с чисто сърце, ти си майка, която е откърмила милиони синове.
   Откога са мокри тия тъмни и дълбоки очи? От оня ли ден, когато ти вървеше през пожълтелите папрати, под кестените на Беласица и бързаше да допреш устни до челата на ослепелите Самуилови войници? Мъжественият цар посрещна своите войници и щом съзря скръбната върволица от слепци, люшна се и падна мъртъв на земята. Тогава ли се наляха очите ти? Или в оня ден, когато палачът на Челеби Сюлеймана надигна ятагана, за да отсече главата на светия старец Евтимия и ръката му остана вкаменена?
   Една вечер пропищя куршум в стария Балкан и прониза челото на твоя най-вдъхновен син. Ти дълго стоя наведена над него, опряла ухо до сърцето му. И когато заглъхна последния удар на светата камбана, една сълза излезна от дясното ти око и капна. Беше тъмно. Додето падне, сълзата грейна в нощта като вощеница - запалена от майчина ръка. В тая сълза имаше отблясък от далечни светкавици. В нея трепнаха езиците на ония гибелни огньове, които превърнаха в пепел книгите в библиотеката на "Свети Петър и Павел". В тая сълза имаше светлина от кандилото на атонския монах, искри от кладата на Петлешков и разбунтуваните средногорски села.
   Колко пъти съм те срещал по нивите! Ти спохождаш орачите. Милваш с длан потните чела на воловците, които затъват до колене в чернозема на Тракия и пъшкат над Дунавската равнина. Ти стриваш в шепата си първия узрял житен клас и хвърляш зърното на божите птички. Ти береш цвете в момините градинки, за да накитиш житните купни. Когато вълкът грабне майката овца - ти кърмиш сиротното агънце и му нижеш гердан от мънистени зърна. А когато птичето падне от гнездото, грабнато от вятъра, намокрено от хладния нощен дъжд, ти го прибираш в пазвата си, за да го затоплиш до сърцето си.
   Аз чувам как тупти твоето топло сърце в тъжните народни песни. Песен на чучулига, която трепти при залеза, песен на кавал, който гука по седенките, е твоят глас.
   Ти ме научи да спя на голата земя, по стърнищата. Твоята пръст е раждала хляба на моите деди. Ти ме научи да квася в студения кладенец коравия залък на нашето време, за да омекне.
   В твоите влажни недра спят дълбоко мили покойници. Донякога ти ще поиш със сок корените на младото дърво, което ще полюшва клони над заспалите вечен сън и ще ражда плод за новите поколения.
   Земя на българите, родино моя, на колене стоя пред теб и целувам твоята корава, невидима десница!
Мъжете са ...
... като кафето: най-добрите са горещи, силни и не ти дават да спиш цяла нощ;
...като търговски агенти: не трябва да им вярваш на нито една дума;
... като компютри: трудно можеш да ги разбереш и винаги имат проблем с паметта;
... като ксерокси: стават само за репродукции и за нищо повече;
... като банкова сметка: без пари пет пари не струват;
... като снеговалеж: не знаеш кога ще дойдат, колко сантиметра ще са и колко ще издържат;
... като колите втора ръка: не са скъпи, но не са съвсем стабилни;
... като грима: никога не остават твърде дълго;
...като хороскопите: винаги те съветват какво да правиш, но като правило - грешат;
... като времето: невъзможно е да бъдат променени по никакъв начин;
... като мини-полите: разсееш се за малко и ще оголят краката ти;
... като държавен служител: каквото и да ги помолиш да направят, те все си намират нещо по-важно, а в действителност - няма нищо подобно;
... като местата за паркиране: хубавите вече са заети, а свободните са все неудобни и прекалено малки;
... като косачка за трева: трудно е да ги запалиш, излъчват неприятна миризма и в половината от случаите - не действат;
... като сал: без проблеми плуват по течението, само да не полагат никакви усилия (или като алтернатива - неуправляеми са);
... като тракторите: ако им сипеш вътре някаква съдържаща спирт течност, продължават да работят;
... като докторите: никога не можеш да разбереш какво искат да кажат;
... като лекарство: неприятно е да си имаш работа с тях, но са необходими;
... като кучетата: ако не ги възпитаваш, ще бягат по цялата къща и ще цапат навсякъде;
.. като директорите: нищо не умеят да правят, но всичко трябва да работи идеално;
... като пощальоните: чукат на всички врати, надявайки се все някой да отвори;
... като инженерите: за тях на теория всичко работи, но на практика - първият водопроводчик ще направи всичко много по-добре;
... като адвокатите: в каквото и да ги обвиняват, те все ще си намерят един вагон оправдания;
...като видеото: напред - назад - напред - назад - стоп - извади;
..като сперматозоидите: само един на 15 милиона се оказва полезен;
...като микровълновата печка: загряват за 15 секунди;
...като делфините: всички казват, че са умни, но още никой не го е доказал;
...като раците: всичко в тях е хубаво, освен главата;
...като рекламата: трябва да се съмняваш във всичко, което ти казват;
... като облигациите: изисква се много време, за да узреят;
...като миксера: необходим ти е, но не знаеш точно за какво;
...като охлювите: рогати, лигави, пълзят и при това си мислят, че това е техният дом;
..като облаците: когато си тръгват, можеш да се надяваш, че денят ще бъде прекрасен;
...като бутилка бира: празна от гърлото нагоре;
...като конете: ако ги впрегнеш умело, можеш да ги яздиш дълги години;
...като пуканките: залъгват глада, но за кратко;
...като новородените: отначало са толкова забавни, но после ще се умориш да им разтребва

ПРИКАЗКА ЗА ЛЮЛЯКА-Даниела Кузманова

Ще посрещна изгрева сама,
ще докосна слънчева искра
и ще скрия в дланите роса,
за да пия през деня.
Ще приема залеза с тъга,
ще запазя дневна светлина
и ще скрия в себе си сълза,
за да пия през нощта.
Аз съм само цвят лилав -
люляк съм, люляк съм...

Било април и земята чакала с нетърпение небесните дарове. Богинята на пролетта умирала от нетърпение по-скоро да види в храстите и по клонките на дърветата птичи гнезда, а в полето първите цветя. И тръгнала да буди слънцето, което сякаш било потънало в сладка дрямка.

  "Ставай — казала му тя,— вече е първи април и от земята се вдига до небето шумът от едва сдържани страстни желания и печални въздишки".

  Слънцето като чуло този пролетен зов побързало да стане и след няколко минути, в компанията на пролетта и своята неразделна спътница дъгата се спуснало на земята.

  Тогава богинята на пролетта като взела лъчи от слънцето и ги смесила с пъстрите лъчи на дъгата, започнала да ги пръска с пълни шепи по полето, по ливадите, върху клонките на дърветата, в процепите на скалите - изобщо навдякъде, където земята вече чакала тази животворна благодат.

  И навсякъде, докъдето стигали тези съживяващи лъчи, навсякъде веднага израствали розови, червени, бледосини, златисти, оранжеви цветя, ту като звездички, ту като гроздове, като чашки, като камбанки, като класове, формите и багрите се сливали, опиянени от любовта - цялата земя ликувала в обятия и целувки...

  Така слънцето цели дни продължавало своята творческа работа, носейки се с богинята на пролетта и дъгата по цялата земя, докато стигнало да крайните й предели - до Скандинавия, където то обикновено спи с месеци, а ледът сковава земята дълго време, прониквайки дълбоко в нея. Цветята там съвсем не са много.

  Вече уморено, слънцето искало да прекрати своята работа, но богинята на пролетта, състрадателна в своята женска същност, като видяла тази бедна растителност на северната страна, съжалила я и се обърнала към слънцето с молба:

  "Всемогъщо, богато Слънце, позволи ми да облека с цветя и тези студени страни. Вярно е, че дъгата вече е изхарчила всичките си багри, но остана още малко лилаво. Позволи ми да украся тези земи поне с лилаво".

   "Добре — отговорило слънцето, — сейте тогава лилаво!"

   И богинята на пролетта напълнила шепи с останалите лилави лъчи от слънчевия спектър и започнала да ги хвърля върху храстите и по полетата на Скандинавия, и където попаднели тези лъчи, там веднага се появявали цели стотици, хиляди чудни стръкове люляк.

   Скоро се оказало, че люляците са толкова много, че слънцето се обърнало към богинята на пролетта възкликвайки: "Е, стига вече, стига, не виждаш ли, че навсякъде се вижда само лилаво!"

  "Нищо, не ми пречи — отвърнала богинята, — недей! Та нали за тези нещастни, оковани в лед земи, са чужди и сладострастието на розата, и целувката на ароматната теменужка, и опияняващият аромат на магнолията и туберозата, нека поне да им дадем цели гори, цяло море от люляк".

   Но слънцето този път не я послушало и като взело от ръцете на дъгата палитрата, смесило остатъците от всичките седем основни цвята и започнало да пръска получените от смесването им бели лъчи върху дървета и храсти. И в резултат се получил бял люляк, който присъединявайки се към лилавия, образувал с него нежен, приятен контраст..."

Ако Бог ми дари парченце живот

Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би няма да кажа всичко, за което си мисля сега… Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието. Ще мечтая много. Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди. Ще бягам, щом другите чакат. Ще слушам, щом другите говорят. И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед. Ако Бог ми даде парченце живот… Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата. Ако Бог ми подари парченце живот… На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал. Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари. На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата. На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените… ще им призная, че цял живот съм ги обожавал. Ако Бог ми подари парченце живот… Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето. Научих твърде много от вас, хората до мен. Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха. Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда трябва да го гледаш от долу нагоре, а не обратното. Научих толкова много от вас, хората до мен. Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара… Тогава аз наистина ще започна да умирам. Приятели, дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете! Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате, че нещо се променя.
8 октомври 2000 г. Габриел Гарсия Маркес

Нина Миндова

Най- сладките слова са от сърцето,
Най - топлите лъчи са светлина,
Най - ведрите очи са на детето
Към своята мила майчица добра.

Към тебе, мамо, води ме зорница,
Към теб ме водят гълъби безброй.
В душата ми запява бяла птица,
Ти рамо си за мен и в дъжд, и в зной.

Ричард Киплинг

Ако запазиш ум, щом полудяват околните и теб винят;
повярваш ли, когато се надяват,
с невярата си да те заразят;
ако търпението си запазиш
и на лъжата не отвръщаш ти,
ако откажеш да намразиш,
без гордост в теб да запламти;
ако мечтаеш и не се забравяш
и мисленето не превръщаш в цел,
и пред Триумф и Крах ти се изправяш
еднакво ведър и еднакво смел:
и казаното чуеш изкривено
от зли уста, без да се разгневиш,
и видиш делото си разрушено
и се заемеш пак да го строиш;
рискуваш ли богатството си цяло
и загубата твърдо понесеш,
и после пак започнеш отначало,
без нито дума ти да споменеш;
ако сърце и мускули, и жили
напрегнеш ти дори и след смъртта
и пак във себе си намериш сили
да наредиш: "Преследвайте целта!",
и съхраниш духа си сред тълпите,
а скромността си в кралски палат,
ако ни брат, ни враг не нарани те
и ако с мяра всички те ценят:
ако секунда ти не пропилееш
в мига бизпощадно бързотек,
благата земни, сине, ще владееш
и нещо повече, ще си Човек!

КЪМ СЕБЕ СИ-Неизвестен автор

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

МАЙКА ТЕРЕЗА

Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители - децата.
Най-голямото щастие - да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък - лошото настроение.
Най-красивия подарък - прошката.
Най-добрата защита - усмивката.
Най-доброто лекарство - оптимизмът.
Най-мощната сила на света - вярата.
Най-стимулиращия дар - надеждата.
Единствената реалност - любов

Легенда

Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка...или поне така е според легендата.

Научих ...

Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.
Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.
Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.
Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си
Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.
Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.
Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.
Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.
Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.
Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.
Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.
Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези, които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път, когато се виждате.
Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.
Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.
Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.
Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.
Научих -
че герои са хората,
които правят това, което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.
Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.
Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.
Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.
Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.
Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак.
Научих -
че понякога, когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.
Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.
Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -
че семейството ти няма винаги
да те подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора, с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.
Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.

Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих -
че дори, когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко, което ни е предложено.

Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих -
че хората, на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това, в което вярваш.
Медено тежък и сладко-тръпчив,
споменът бавно се стича.
Всеки миг с теб беше много красив -
лято с дъх на момиче.
Помня ливади с буйна трева,
помня целувката скришом -
целият свят стана друг след това,
беше ми лесно да дишам...
Само не помня къде си сега.
Знаех ли, или забравих...
Тихо над мене се сипе снега,
съска дъждец над жарава.
Помня съня ти с онези коне...
/с гриви от северен вятър/.
Ако съня ти в мене се спре,
зимната свежест през лятото,
чакана, искана, ден подир ден,
търсена даже, където
няма и спомен за теб или мен,

ще ти изпълни сърцето...

Джордж Карлин

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради,
но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.
Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече,
но се радваме на по-малко. Имаме по-големи
къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.
Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания,
но по-лошапреценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми,
повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно,
смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно,
лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко,
гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.
Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.
Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.
Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата
и да се запознаем с новия съсед.
Покорихме космическите ширини, но не и душевните.
Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.
Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.
Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват
повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,
големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи,
по-красиви къщи и разбити домове.
Времето на кратките пътувания, еднократните памперси
и еднократния морал,
връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата,
които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява едно такова писмо да стигне до вас,
но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете и отделете повече време на тези, които обичате,
защото те не са с вас завинаги.
Запомнете и кажете блага дума на този, който ви гледа
отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне
и няма да е вече до вас.
Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си,
защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от
сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си,
но най-вече наистина го мислете.
Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина,
когато идват от сърцето.
Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите,
когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите,
и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ,
А С МОМЕНТИТЕ,КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ !...

От Akashia

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре да си мил с животните.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
1. За какво са ни ръцете, ако няма кого да прегърнем…
2. За какво са ни краката, ако няма къде да отидем…
3. За какво ни е гласа, ако нямаме какво да кажем …
4. За какво ни е слуха, ако не чуваме песента на птиците…
5. За какво ни е зрението, ако сме слепи за красотата…
6. За какво ни е посока, ако не знаем какво искаме…
7. За какво ни е щастието, ако нямаме ,с кого да го споделим
8. За какво ни е любовта, ако не можем да даваме безкористно …
9. За какво са ни децата, ако не можем да ги освободим от себе си …
10. За какво ни е радостта, ако ще се радваме на чуждото нещастие…
11. За какво ни е здравето, ако не го ценим , когато го имаме
12. За какво ни е вярата, ако не вярваме в себе си…
13. За какво ни е силата, ако ще я ползваме за да рушим…
14. За какво ни е болката, ако не можем да прощаваме…
15. За какво ни е желанието, ако се страхуваме от него…
16. За какво ни е знанието, ако ще го ползваме срещу другите…
17. За какво ни е свободата, ако не познаваме отговорността…
18. За какво ни е живота, ако не вървим през него будни ...
19. За какво сме на този свят, ако се страхуваме от Събуждането…(неизвестен автор)

Какво е времето...

Нищо не е по дълго от него,
тъй като то, е мярка за вечността!
Нищо не е по кратко от него,
тъй като е недостатъчно за проектите ви!
Нищо не е по бавно от него
за онзи, който очаква
и нищо не е по бързо от него,
за наслаждаващият се!
Във вселената то се разширява в безкрая,
а в дребното се дели безкрайно!
Всички го пренебрегват,
всички съжаляват за загубата му,
но нищо не може да се направи без него!
То обрича на забрава всичко,
което не заслужава да премине в бъдещето
и обезсмъртява такива действия,
които са наистина велики!
Ала помнете, че за всяко нещо
си има време път и надежда...(неизвестен автор)

Паулу Коелю -Облачeто и дюната

Всеки знае, че животът на облачетата е много активен, но и много кратък" - е написал Бруно Фереро. Тези думи ни пренасят в съвсем друга история...
Младото облаче се роди по време на една силна буря над Средиземно море. То почти нямаше време да порасне, силният вятър тласкаше всички облаци към Африка.
Още щом стигнаха континента, климатът се промени: горещото слънце засия на небето, а далече долу блестяха златните пясъци на пустинята Сахара. Вятърът продължаваше да ги носи далече към южните гори, тъй като в пустинята рядко вали дъжд.
С младите облачета се случва същото, каквото и с младите хора: нашето облаче реши да се откъсне от своите родители и по-големите си приятели, за да погледа света.
— Какво правиш? - оплакваше се вятърът. — Пустинята навсякъде е еднаква. Върни се при всички и да летим към центъра на Африка, там, където са красивите планини и дървета.
Но младото облаче по природа си беше бунтовниче, не се подчини и тихичко се спусна по-ниско, докато не полетя с мекия, великодушен бриз надолу, към златните пясъци. Като полетя малко над тази местност, то обърна внимание, че една от дюните му се усмихва.
Това се случи, защото и дюната беше също така млада, родена съвсем скоро от този вятър, който току-що си отиде. Облачето веднага се влюби в златните й коси.
— Добро утро - каза облачето. — Как живееш, как си там долу?
— Живея в компанията на другите дюни, слънцето, вятъра и керваните, които минават от време на време край нас. Понякога е много горещо, но се търпи. А ти как живееш там отгоре?
— Тук също има вятър и слънце, но аз имам едно преимущество, мога да странствам по цялото небе и да се запознавам с всичко и с всеки.
— А моят живот е късичък — казала дюната. — Когато вятърът се върне от горите, аз ще изчезна.
— А какво те кара да тъгуваш?
— Оставам с чувството, че не нося полза никому.
— И при мен е същото. Щом се появи друг вятър, аз ще полетя на юг и ще се превърна в дъжд, такава е съдбата ми.
Дюната се поколеба малко преди да заговори.
— А ти знаеше ли, че тук долу в пустинята ние наричаме дъжда Рай?
— А, аз и не знаех, че мога да стана нещо много важно - гордо произнесе облачето.
— Чувала съм няколко легенди, които разказваха много старите дюни. Те казват, че след дъжда ние се покриваме с трева и цветя. Но аз не знам на какво прилича това, защото дъждът тук наистина вали много рядко.
Сега пък облачето се подвуоми. Но след това започна да се усмихва радостно.
— Ако искаш, аз мога да те покрия с дъжд. Макар че току-що се запознах с тебе, аз вече те обичам и много ми се иска да остана тук завинаги.
— Когато те видях там високо в небето, аз също се влюбих веднага — каза дюната. — Но нали, ако превърнеш своите чудесни бели къдрици в дъждец, ти ще умреш?
— Любовта никога не умира —- казало облачето. — Тя се трансформира, и аз искам да ти покажа Рая.
И веднага започна да рони капчици върху дюната. Така те още дълго време бяха заедно, докато не се появи дъгата.
На следващия ден малката дюна цялата беше покрита с цветя. Другите облаци продължавали своя път към централна Африка, и по пътя си все пак ронеха малко дъжд. Минаха двадесет години, малката дюна се превърна в оазис, който освежаваше пътниците с прохладната сянка на своите дървета.
И всичко това стана, защото веднъж едно любящо облаче не се изплаши да пожертва живота си в името на Любовта.

За смъртта и живота -Джеймс Дилет Фриймън

Всеки път, когато от нас си отива любим човек, болка препълва нашето сърце. Повърхностните отговори, които някога са ни устройвали, вече не ни дават утеха.
 
Нашите сърца ни казват, че хората са предназначени за живот, а не за смърт. Ние интуитивно чувстваме, че сме призвани да проявяваме живот все по-пълно и все по-пълно. Когато това не става, и човек си отива от живота, ние си задаваме в недоумение въпроси защо това се случва.
 
За да разберем смисъла на смъртта, е необходимо да разберем смисъла на живота. Наблюдавайки живота, ние виждаме, че всичко, съществуващо в света, непрекъснато се променя. Всички неща се променят, но нищо не изчезва.
 
Ако законът за съхранение на енергията действа във физическия свят, нима няма да бъде логично да направим извод, че той действа и в сферата на разума? Душата притежава собствена субстанция. Фактът, че тя е невидима, не опровергава нейната реалност. Душата не може да бъде измерена с линийка или претеглена с везни, не е възможно да се види или да се докосне. Въпреки това, тя е субстанционална и вечна. Тя се променя, но не загива.
 
Животът не започва в момента на раждането и не свършва в момента на смъртта. Животът представлява вечен прогрес, вечен растеж. Ние сме нещо повече от видима обвивка или съвкупност от телесни органи и мисли в нашия разум. Всичко това е само външната проява на нашата истинска същност. Ние сме изражение на духа на живота.
 
Застанете на брега на морето и погледнете вълните. Вие можете да видите как те се удрят в скалата. Можете да чуете техния шум. Но самото море, грамадно и неизчерпаемо, дълбоко и непонятно, е недостъпно за вашето зрение.
 
Вълната, бягайки, достига брега и след като спадне, от нея остава само бързо изчезваща пяна. Но самото море - е повече от тази пяна, която остава на брега. Морето е нещо повече от пяната, приемаща за едно мигновение определена форма. Вълната и пяната изчезват, но морето остава пребъдващо. То образува друга вълна, която отново залива брега.
 
Вие сте като морето, което образува вълната. Вълната изчерпва себе си, но вие никога не се изчерпвате. Вие можете да приемете нова форма безкрайно много пъти. Вие сте вечно обновяващото се и вечно разкриващо се проявление на безкрайния живот. Вие сте духът на Безкрайното, което се движи в безкрайността.
 
Вечността не представлява преход от съществуване към несъществуване. Реален е само животът. Истината е в това, че ние не можем да умрем, защото ние сме животът. Животът е енергия. Животът е проявление. Ние можем да променим нашата форма и да изчезнем отвъд границите на видимостта, но ние не можем да престанем да бъдем. Ние не можем да сме отделени от живота. Не можем да сме по-малки от живота.
 
Животът е път, който криволичи между хълмовете на времето. Зад всеки завой ни чака нов изглед. Хората са странници по този път, който преминава през цялата вечност.
 
Някои хора преминават своя път много бързо, скривайки се зад поредния хълм, други пък се движат много бавно. Но животът следва да се измерва не чрез рамките на времето, а чрез рамките на самия живот.
 
Умирайки, хората не престават да съществуват. Те само изчезват от нашето полезрение.
 
Съществува единство, превъзхождащо единството на време и място и дори единството на мислите. Това единство ни съединява в едно, подобно на това как многото вълни са едно море, а многото острови - една суша. Нима любовта не ни съединява с приятелите, дори те да се намират на другия край на земята? Хората, които са ни близки, могат да се намират извън досега на ръцете ни, но те никога не се намират извън досега на нашето сърце.
 
Защо ние се страхуваме от смъртта? Причината е в това, че неизвестното ни плаши. Нима обаче всеки ден от нашия живот не е приключение, стъпка в неизвестното?
 
Ние не знаем подробности за това, което се намира от другата страна на смъртта. Но ние можем да сме сигурни в това, че там е животът. Животът присъства както от тази страна, така и от другата страна на смъртта.
 
Смъртта не е нито зло, нито добро. Прави ли сме ние като казваме, че когато се отваря нова страница в книгата, се случва нещо лошо или добро? Добро или зло е паузата между две ноти? Отварянето на нова врата добро или зло е? Смъртта - това е част от живота, точно както част от живота е сънят. Сънят се сменя с бодърстване. Нощта се обръща в ден. По този начин, смъртта е само преход от един живот към друг.
 
Смъртта е онази врата, през която ние влизаме в другата стая. Тя е паузата между две ноти на още незавършената симфония. Тя е нова страница, нова глава в книгата на живота. Тя не е край, а ново начало.
 
Ние не можем да кажем какво точно ще стане, когато преминем през тази врата. Въпреки това, ние можем да се доверим на Пазителя на вечността. Животът представлява създание на велик и добър разум. Редът и осмислеността на живота превъзхождат нашето разбиране. Кой от нас би могъл да планира създаването на звездите, или поне на един атом? Кой от нас би могъл да обзаведе и да направи пригодна за обитаване земята, установявайки фино равновесие между силите, от които зависи самото съществуване на човека? Кой учен би могъл да направи човешкото тяло? Кой философ би могъл да измисли закони, управляващи разума и пространството? Кой поет би могъл да измисли любовта и чудото?
 
Ние можем да се доверим на онзи Разум, който е създал нашия свят. Ние не сме били предназначени за смърт, неуспех и болка. Ние сме били предназначени за това да живеем живот, пълен със слава. Ние сме деца на Безкрайното. Ние имаме божествена съдба. Ние се движим напред и прогресираме, изпълнявайки тази съдба.
 
От Безкрайното сме дошли и в Безкрайното ще се върнем. Но нашето движение е възходящо. Преминавайки през безбройни прераждания, ние сме се издигнали до нашето днешно положение. Стъпка по стъпка, ние вървим към по-възвишени преживявания.
 
Сега ние живеем във видимост на светлина и тъмнина, живот и смърт. Ако се гледа от земната повърхност, слънцето изгрява сутринта и залязва вечерта. Но ако се издигнем достатъчно високо над повърхността на земята, ще видим, че слънцето никога не залязва. То сияе непрестанно. Точно както и слънцето на живота никога не залязва. Ако бихме могли да се издигнем достатъчно високо, бихме видяли, че животът е продължаващ се процес, а смъртта е само една сянка, която хвърля нашата земна природа.
 
Една от целите на нашия живот е да се издигнем към онова ниво, където ще съзерцаваме не видимостта на смъртта, а нашата духовна природа на деца на Всевишния. В нашата духовна еволюция ще настъпи етап, когато смъртта ще бъде победена. Ние ще се облечем в светлината на вечния живот, обладавайки вечно обновяващо се тяло и вечно разкриващ се разум.
 
Видимостта на нещата се променя, но ние можем да сме сигурни, че придобитите от нас в това въплъщение съкровища - любовта, мъдростта на сърцето, силата на вярата, възхищението от красотатта и истината - ще останат завинаги с нас.
 
Ние сме моряци, плаващи през океана на вечността и сме снабдени с всичко необходимо за нашето пътешествие. Хайде тогава да плаваме с вяра и мъжество в сърцата. След всеки залез неизбежно следва нов изгрев

Мисли на Луций Аней Сенека

  1. „Ако искаш да те обичат, обичай!“ - „Si vis amari, ama!“
  2. „Ако искаш някой да мълчи за нещо, най-напред мълчи сам“ - „Alium silere quod voles, primus sile.“
  3. „Ако си умен, бъди трудолюбив като пчела.“ - „Si sapis, sis apis.“
  4. „Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.“
  5. „Най-мъчителна от всичко е неизвстността.“
  6. „Без борба и доблестта увяхва.“
  7. „Болестта измъчва тялото, а не душата.“ - „Valetudo mala corpus, non animum tenet.“
  8. „Времето разкрива истината.“ - „Veritatem dies aperit.“
  9. „Всеки човек, който се тревожи за бъдещето, е нещастен.“
  10. „Всичко, което е вкъщи, е евтино.“ - „Quidquid dmi est, vile est.“
  11. „Всяко излишество е порок.“
  12. „Глупаво е да правиш планове за целия си живот, след като не си господар дори на утрешния ден.“
  13. „Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш.“ - „Id facere laus est, quod decet, non quod libet.“
  14. „Да живееш значи да се бориш.“ - „Vivere est militare.“
  15. „Да заповядваш на себе си е най-голямата власт.“ - „Imperare sibi maximum imperium est.“
  16. „Да искаш късно значи да не желаеш.“ - „Tarde velle nolentis est.“
  17. „Да получиш власт е случайно нещо, а да я предадеш на друг е доблест.“ - „Habere regnum casus est, virtus dare.“
  18. „Доблестта може да се прояви винаги и навсякъде“ - „Nunquam potest non esse virtuti locus.“
  19. „Докато отлагаме, животът отминава.“
  20. „Животът е дълъг, ако е пълен… Нека го измерваме с постъпки, а не с време.“
  21. „Животът е странстване“ - „Peregrinatio est vita.“
  22. „Животът, който получаваме не е кратък, а ние сами го правим такъв.“
  23. „Законът трябва да бъде кратък.“ - „Legem brevem esse oportet.“
  24. „Златото се изпробва с огън, жената - със злато, а мъжа с жената.“
  25. „И животът като баснята се цени не по дължината си, а по съдържанието.“
  26. „И след лоша реколта трябва да се сее.“ - „Etiam post malam segetem serendum est.“
  27. „Истинската радост е сериозно нещо.“ - „Res severa (est) verum gaudium.“
  28. „Какъвто човекът, такава и речта му.“ - „Qualis vir, talis et oratio.“
  29. „Което не е забранено от закона, срамът забранява го да го направиш.“
  30. „Който има много, иска повече.“ - „Qui multum habet, plus cupit.“
  31. „Който не носи на онеправданите бързо спасение, той им го отказва.“ - „Dubiam salutem qui dat afflictis, negat.“
  32. „Който не умее да мълчи, той не е способен и да говори.“
  33. „Късно е да се предпазваш в разгара на нещастието.“ - „Serum est cavendi tempus in mediis malis.“
  34. „Лъжата няма край.“ - „Terminus nullus falso est.“
  35. „Мълвата вече е добавила излишното.“ - „Iam fama nimium fecit.“
  36. „На лоши постъпки се учим без учител.“ - „Vitia sine praeceptore discuntur.“
  37. „На най-високото положение няма двама.“ - „Summa sedes non capit duos.“
  38. „Надеждата е последната утеха в нещастието.“ - „Spes est ultimum adversarum rerum solatium.“
  39. „Най-доброто лекарство срещу гнева е времето.“ - "Maximum remedium irae mora est.'
  40. „Най-много мъчи неизвестното.“ - „Dubia plus torquet mala.“
  41. „Началото на оправдаването е признаване на вината.“ - „Initium est salutis notitia peccati.“
  42. „Не е мъжка черта да се отстъпва на съдбата.“ - „Haud est virile terga fortunae dare.“
  43. „Не е свободен този, който е роб на тялото си.“ - „Nemo liber est, qui corpori servit.“
  44. „Не за училището - за живота да се учим!“
  45. „Несправедливата власт не е дълга.“ - „Iniqua nunquam imperia retinentur diu.“
  46. „Нещастието е повод за мъжество.“-„Calamitas virtutis occasio est.“
  47. „Никой не е без пороци.“ - „Nemo sine vitiis est.“
  48. „Никой не харесва този, от когото се страхува.“ - „Nemo amat, quos timet.“
  49. „Обучавайки другите, се учим самите ние“ - „Docendo discimus.“
  50. „Пести времето!“ - „Tempori parce!“
  51. „Ползвайте живота, защото е бързотечен.“ - „Aetate fruere, mobili cursu fugit.“
  52. „Поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето.“ - „Corrige praeteritum, praesens rege, cerne futurum.“
  53. „Порокът на младите е неумението да ръководят страстите си.“ - „Iuvenile vitium est regere non posse impetum.“
  54. „Почивка без наука е смърт.“ - „Otium sine litteris mors est.“
  55. „През тръни към звездите.“ - „Per aspera ad astra.“
  56. „Прибързаността е сама по себе си забавяне.“ - „Ipsa se velocitas implicat.“
  57. „Разумният човек налага наказание, не заради това, че е извършена простъпка, а за да не бъде извършвана тя занапред.“
  58. „Редкостта на нещата увеличава тяхната стойност.“ - „Rerum raritas pretium facit.“
  59. „С чуждо имущество се хвали този, който се кичи с произхода си“ - „Aliena laudat‚ qui genus iactat suun.“
  60. „Само малките скърби говорят, големите са безмълвни.“ - „Curae leves loquuntur, ingentes stupent.“
  61. „Самото желание да се оздравее е вече част от оздравяването.“ - „Pars sanitatis velle sanari fuit.“
  62. „Свещено нещо е нещастникът.“ - „Res sacra miser.“
  63. „Съдбата води желаещия, а нежелаещия го влачи.“ - „Volentem ducunt fata, nolentem trahunt.“
  64. „Трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си.“ - „Alteri vivas oported, si tibi vis vivere.“
  65. „Тълпата е най-лошият съдия.“ - „Vulgus pessimus rerum interpres.“
  66. Хитростта е талант на егоистите и може да измами само глупците, които приемат ловкостта за ум, сериозността за благоразумие, безсрамието за талант, гордостта за достойнство.“ - Мирабо
  67. Тези, които най-много обичат човека, винаги са му причинявали най-голямата болка; като всеки любящ, те винаги са искали от него невъзможното.“ - Ницше
  68. Любовта е като плаващ пясък - колкото по-дълбоко пропадате, толкова по-трудно е да излезете !
  69. Работи, сякаш не ти трябват пари. Танцувай, сякаш никой не те гледа. Обичай, сякаш не си бил нараняван !
  70. Ако някой ти каже, че те обича, не му вярвай. Защото истинската любов не се казва, а се показва !
  71. Раздялата никога не е боляла, болят очите, казвайки "Сбогом", болят ръцете, очакващи завръщането. Боли един изгубен свят и хиляди мечти !