Медено тежък и сладко-тръпчив,
споменът бавно се стича.
Всеки миг с теб беше много красив -
лято с дъх на момиче.
Помня ливади с буйна трева,
помня целувката скришом -
целият свят стана друг след това,
беше ми лесно да дишам...
Само не помня къде си сега.
Знаех ли, или забравих...
Тихо над мене се сипе снега,
съска дъждец над жарава.
Помня съня ти с онези коне...
/с гриви от северен вятър/.
Ако съня ти в мене се спре,
зимната свежест през лятото,
чакана, искана, ден подир ден,
търсена даже, където
няма и спомен за теб или мен,

ще ти изпълни сърцето...