Елезабет Павлова

Не плаче никой, ако те забравя,

а просто си измисля две ръце.

Рисува с тях човек...

и му поставя

такова пак –

измислено сърце.

Не плаче този, който те забравя,

но все му се привиждат две очи.

Такива, дето да не го оставят

и много обич в тях да си личи.

Забравил те е ,

но те е повторил

с онези две измислени ръце,

с които е направил той отново

сълза от нарисуваното ти сърце.Вижте повече

♥Павел Матев

Ти виждал ли си как умира птица, как бавно я напуска гордостта, как в мътните

притворени зеници със хищни нокти вкопчва се смъртта. Ти виждал ли си как се бори диво за лъч едничък-капка светлина, как в сивото потъва и изстива последната искрица топлина. Крилата как прощават се с простора с последна тръпка и последен зов, как всичко си отива много скоро като след първа истинска любов. Ти виждал ли си как умира птица, ранено смъртно как се бори тя и в тъмните угасващи зеници как бавно се стопява песента.

Теодора Петкова

Животът ни отлита като птица,

ту върхове, ту спадове търпим,

как иска ни се да го вържем във матрица

... и лошите неща да не броим...

След травмите житейски, след неволи,

с обелени до кръв лакте,

да вдигаме глава, неистово прозрели,

че желязото горещо се кове.

Да изживяваме любови и раздели

и от всяка да извличаме урок,

осмислили и мъдро проумели,

че да обичаш никога не е порок.

Животът дава – вземай го навреме,

изпуснеш ли късмета – губиш само ти,

не превръщай щастието си във бреме,

а остави сърцето волно да тупти.

Житейски урок Писмо

Ще напиша писмо без молив и хартия.

Мойта обич е трудна на думи.

Има начин... тъгата пред теб да разкрия -

оня миг, нероден помежду ни.

Ще отида във парка. И с жълтата шума

ще ти кажа: "Светът ми увехна!

Всяко жълто листо е по-силно от дума!

Само ти би била ми утеха!"

Ще седя на брега, при соления пясък,

и с едничка черупка от мида,

ще ти кажа: "Любов, посети ме със блясък!

Твоят бисерен блясък да видя!"

Ще намеря огнище, угаснало в мрака.

Пепелта ще разпръсна измамна.

Виж ме, моя мечта! Твоя порив очаквам!

В твоя огън аз искам да пламна!

Ще напиша писмо без молив и хартия.

Прочети го, любов немислима!

След това отхвърли ме, а аз ще се скрия

в ледовете на своята зима.

Неизвестен автор

Аз не съм онази, която ще ти завърти главата и ще накара света ти да пулсира. Не съм онази, която ще премине като вихрушка през живота ти и ще те остави без обяснение с кратко ciao.

Аз съм момичето, което с тъпа болка в сърцето ще събере останките си и ще седне до теб да ти обясни с какъв нож си я наръгал, което ще те умолява да се промениш, за да бъдеш по-добър за себе си и за някого, когото ще

обичаш истински...А после тихо ще си тръгне."

Ш. Раймс, "Анатомията на Грей"

Бих могъл да обещая да те пазя... и да се грижа нежно за теб. Бих могъл да обещая да бъда с теб в здраве и болест. Бих могъл да кажа... докато смъртта ни раздели. Но няма да кажа това. Тези клетви са за... оптимистичните двойки, тези пълни с надежда. И аз няма да стоя тук на сватбата си оптимистичен или пълен с надежда. Не съм оптимистичен. Не се надявам. Аз съм сигурен. Аз съм уверен. Аз знам. ...Сърцата са моята специалност. Аз ги разделям, аз ги събирам отново. Аз ги държа в ръцете си. Сърцата са моята специалност. И в това, аз съм сигурен, ти си моят партньор... моята любовница... моята най-добра приятелка. Моето сърце, моето сърце бие за теб. И в този ден, денят на нашата сватба, ти обещавам това. Обещавам ти да сложа сърцето си в дланите ти. Обещавам ти...мен." Ш. Раймс, "Анатомията на Грей"

История за любовта

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.

Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички  приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.

Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:

-         Богатство, вземи ме със себе си.

-         Не мога - отговорило Богатството... - Имам много злато на кораба си и няма място за теб.

Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:

-         Суета, моля те помогни ми.

-         Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. - отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:

-         Тъга, позволи ми да избягам с теб.

-         Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.

Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.

Внезапно се чул глас:

-         Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.

Гласът бил на непознат възрастен.

Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:

-         Кой ми помогна?

-         Помогна ти Времето - отговорило Познанието.

-         Времето? - почудила се Любовта, - Но защо  Времето ми е помогнало?

Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:

-         Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!

Неизвестен автор

   Говори, говори, говори!

 Аз притварям очи и те слушам:

 Ето, минахме сънни гори и летим над морета и суша...

 Вляво кървава вечер гори, вдясно тъмни пожарища пушат.

 Де ще стигнем, кога зазори?

 Този път накъде лъкатуши?

 Там ли, дато свободни ще бдим и ще бъдем два пламъка слети,

 и в нощта, сред безбройни звезди, като двойна звезда ще засветим?

 Ти не знаеш?

 Аз също не знам - но води ме, води ме натам!

Неизвестен автор

            Прости ми, аз вече думи нямам!

Прости ми, че не бях тази от мечтите ти.

Прости ми, че не бях принцесата от сънищата ти.

Прости ми, че бях мълния в нощите ти.

Прости ми, че не бях интересна като дните ти.

Прости ми!

Прости ми, че не бях почувствала душата ти.

Прости ми, че не съм това, което аз очаквах от себе си.

Прости ми!

Прости ми, за моите грешки непростими.

Прости ми за това, че не бях част от дните ти незабравими.

Прости ми за това, че не любов и страсти горещи,

а камък студен бях в дните ти самотни.

Прости ми!

Прости ми за всичко. Прости!

Прости ми, за греховете. Прости!

Прости ми, за глупостта и държанието ми

към тази нежност, с която обсипваш света.

Прости ми, аз вече думи нямам!

Прости!Прости ми...

...за това, че да бъда не мога

във всеки момент за тебе опора,

ала недей да си в прошката строга-

от мълчанието ни изпитвам умора.

Прости ми...

...че не мога любовта да ти дам,

която реално ти заслужаваш,

че не мога уюта да ти създам,

който ти неизменно ми даваш.

Прости ми, че отново съм те наранила…

 Прости ми, че отново те боли,

но явно слаба съм и обичта ти към мене не стига,

 и дяволът за сетен път ме победи.

Прости ми,че любовта ти не пожалих-не виждах твоите сълзи.

Прости ми,че в ноща,когато беше сам не чувах твоите мечти.

Прости ми,че в дълбока рана сърцето ти превърнах.

Сега пред теб стоя и моля те да ми простиш,

Знам,че право нямам...

Не мога да те моля за усмивка,

не мога да те моля и за думи две дори...

Сама превърнах те в лед,сама погубих любовта.

…Как страшно е, че навикът убива всеки

 порив към различното у нас

и безлична съм, и съм се очуждила,

Какво ти дадох - само мъка,

а ти ми даде всичко в твоята душа…

 За това- “Прости”, но си отивам,

за мене няма стойност любовта…………

Ники Русиновски (djsupermax)

             Аз съм дъжд.

Дъжд, който тихо капе.

Тихо капе по листата

на твоята незаинтересованост.

Аз съм огън.

Огън, който бавно догаря

на върха на цигарата ти

в пепелника.

Аз съм дим.

Дим, който неусетно отлита

нагоре към мечтите ти,

непостижими за мен.

Аз съм си... аз.

Такъв, какъвто съм.

Такъв, какъвто бих искал да бъда -

ако въобще бях нещо за теб.

Какъвто и да съм,

мен вече ме няма.

Enjoy the silence

......................

Изгарям по теб!-неизвестен автор

Липсваш ми!

> Луната простира сребърната си лунна пътека върху морето и ме кани да тръгна по нея. По нея  разстоянията се губели и сама ме носела до теб. Страх те е да вървиш по тази измамна пътека -  незнаеш накъде те води - Нагоре към щастието или надолу към дъното на морето...

>

> Мразя те!

> Мразя те затова, че ограбваш сънищата ми, че ме караш да се въртя неспокойно нощем,  бленувайки далечния ти образ...

>

> Трудно ми е без теб!

> Телефонът ми мълчи, а твоят весело ме поздравява с безкрайните си сигнали 'свободно'. В и- мейла викът ми се губи между купищата служебна поща, но писмата ти се губят някъде...

>

> Плаче ми се!

> Проблемите и тревогите товарят раменете ми, но ме галят само хладните лъчи на луната, а не  нежните ти длани...

>

> Ревнувам те!

> Ревнувам те от всички, които имат щастието да те виждат и докосват всеки ден. Ревнувам те от  одеалото, с което се завиваш вечер, защото то гали тялото ти, от възглавницата, на която си лягаш,  защото заспиваш на нея вместо на моята ръка!

>

> Изгарям по теб!

> А всъщност треперя от студ. Ярките лъчи на слънцето изгарят лицето ми, но не стоплят душата  ми. Черните очила спират погледите и не позволяват на хората да видят тъмните ми очи, които  замечтано гледат там някъде далеч, през гори, през морета, през мечти и копнежи, там където  правиш хората щастливи с присъствието си...

Джак Канфийлд и Марк В.Хансен

Един наш приятел скитал по безлюден мексикански плаж на залез слънце. Както се разхождал , в далечината съзрял друг човек. Приближавайки към него , забелязал , че местният жител постоянно се навеждал , вземал нещо и го хвърлял във водата.Отново и отново той запращал нещо в океана.

Когато нашият приятел стигнал недалеч от него, той забелязал , че човекът вземал една по една морските звезди, изхвърлени на брега от вълните , и ги връщал във водата.

Нащият приятел недоумявал. Приближил се до човека и рекъл :

- Добър вечер , приятелю. Чудех се какво ли правиш ...

- Хвърлям морските звезди обратно в океана.Сега има отлив и те са останали на брега.Ако не ги върна във водата, ще умрат тук от недостик на кислород.

- Е, това е вярно- отговорил приятелят ми , - но по пясъка трябва да има хиляди морски звезди.Невъзможно е да спасиш всичките, страшно много са.Нали ти е ясно, че това сигурно става по стотици плажове на този бряг. Не разбираш ли , че не можеш да помогнеш?

Човекът се усмихнал, навел се , взел още една морска звезда и докато я хвърлял в океана, отвърнал:

- Е, поне на тази успях да помогна !

Мария Вергова

Такава съм, защото съм жена –

променлива, влудяващо различна.

Понякога съм ангелски добра,

понякога на демон заприличвам.

Недей да ме упрекваш,  че безчет

любовни думи мога да повтарям,

а после, по-студена и от лед,

с мълчание от студ  да те изгарям.

Че може днес от гняв да се взривя

и в мене да изригнат сто вулкана,

а  утре - кротка, мила и добра –

да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен  горкото ти сърце

без милост и без жал да е сломено,

а  след това,  с наивност на дете,

да  плача за врабче с крило ранено.

Не ще ме разбереш, не ме вини!

И други преди теб не са успели.

През вековете колко ли жени

духа си буен в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,

когато безвъзвратно се изгубиш,

недей, не ме упреквай за това!

Ти сам във мен поиска  да се влюбиш!