Неизвестен автор

Аз не съм онази, която ще ти завърти главата и ще накара света ти да пулсира. Не съм онази, която ще премине като вихрушка през живота ти и ще те остави без обяснение с кратко ciao.

Аз съм момичето, което с тъпа болка в сърцето ще събере останките си и ще седне до теб да ти обясни с какъв нож си я наръгал, което ще те умолява да се промениш, за да бъдеш по-добър за себе си и за някого, когото ще

обичаш истински...А после тихо ще си тръгне."

Ш. Раймс, "Анатомията на Грей"

Бих могъл да обещая да те пазя... и да се грижа нежно за теб. Бих могъл да обещая да бъда с теб в здраве и болест. Бих могъл да кажа... докато смъртта ни раздели. Но няма да кажа това. Тези клетви са за... оптимистичните двойки, тези пълни с надежда. И аз няма да стоя тук на сватбата си оптимистичен или пълен с надежда. Не съм оптимистичен. Не се надявам. Аз съм сигурен. Аз съм уверен. Аз знам. ...Сърцата са моята специалност. Аз ги разделям, аз ги събирам отново. Аз ги държа в ръцете си. Сърцата са моята специалност. И в това, аз съм сигурен, ти си моят партньор... моята любовница... моята най-добра приятелка. Моето сърце, моето сърце бие за теб. И в този ден, денят на нашата сватба, ти обещавам това. Обещавам ти да сложа сърцето си в дланите ти. Обещавам ти...мен." Ш. Раймс, "Анатомията на Грей"

История за любовта

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.

Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички  приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.

Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:

-         Богатство, вземи ме със себе си.

-         Не мога - отговорило Богатството... - Имам много злато на кораба си и няма място за теб.

Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:

-         Суета, моля те помогни ми.

-         Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. - отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:

-         Тъга, позволи ми да избягам с теб.

-         Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.

Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.

Внезапно се чул глас:

-         Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.

Гласът бил на непознат възрастен.

Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:

-         Кой ми помогна?

-         Помогна ти Времето - отговорило Познанието.

-         Времето? - почудила се Любовта, - Но защо  Времето ми е помогнало?

Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:

-         Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!

21 причини, за да те ОБИЧАМ

 • Аз съм себе си, когато съм с теб.

 • Ти си толкова романтичен (романтична).

 • Караш ме да се чувствам така, както никога до сега.

 • Мога да ти кажа всичко и ти ще го приемеш.

 • Твоята неумираща вяра е това, което крепи пламъка на нашата любов.

 • Ти и аз заедно можем да правим чудеса.

 • Ние сме чудесна двойка.

 • Мислите ми за теб, ме изпълват с прекрасни чувства.

 • Твоята любов ми дава усещането, че най-хубавото предстои.

 • Никога няма да ме предадеш.

 • Ти ме завладяваш.

 • Караш ме да показвам най-доброто у себе си.

 • Имаш страхотно чувство за хумор.

 • Всеки път, когато те погледна, сърцето ми бие лудо.

 • Ти си човекът, който държи ключа от сърцето ми.

 • Винаги казваш това, което искам да чуя.

 • Показваш ми какво е истинска любов.

 • Любовта е това, което ти означаваш за мен, а това е всичко.

 • Ти си моята сбъдната мечта.

 • Най-хубавите ми мигове са тези, които съм прекарал/а с теб.

 • И накрая: обичам те, защото си достатъчно умен (умна), за да се влюбиш в мен ;-)

Неизвестен автор

   Говори, говори, говори!

 Аз притварям очи и те слушам:

 Ето, минахме сънни гори и летим над морета и суша...

 Вляво кървава вечер гори, вдясно тъмни пожарища пушат.

 Де ще стигнем, кога зазори?

 Този път накъде лъкатуши?

 Там ли, дато свободни ще бдим и ще бъдем два пламъка слети,

 и в нощта, сред безбройни звезди, като двойна звезда ще засветим?

 Ти не знаеш?

 Аз също не знам - но води ме, води ме натам!