14 декември 2008

Една по една- Джак Канфийлд и Марк В.Хансен

Един наш приятел скитал по безлюден мексикански плаж на залез слънце. Както се разхождал , в далечината съзрял друг човек. Приближавайки към него , забелязал , че местният жител постоянно се навеждал , вземал нещо и го хвърлял във водата.Отново и отново той запращал нещо в океана.
Когато нашият приятел стигнал недалеч от него, той забелязал , че човекът вземал една по една морските звезди, изхвърлени на брега от вълните , и ги връщал във водата.
Нащият приятел недоумявал. Приближил се до човека и рекъл :
- Добър вечер , приятелю. Чудех се какво ли правиш ...
- Хвърлям морските звезди обратно в океана.Сега има отлив и те са останали на брега.Ако не ги върна във водата, ще умрат тук от недостик на кислород.
- Е, това е вярно- отговорил приятелят ми , - но по пясъка трябва да има хиляди морски звезди.Невъзможно е да спасиш всичките, страшно много са.Нали ти е ясно, че това сигурно става по стотици плажове на този бряг. Не разбираш ли , че не можеш да помогнеш?
Човекът се усмихнал, навел се , взел още една морска звезда и докато я хвърлял в океана, отвърнал:
- Е, поне на тази успях да помогна !

Няма коментари: