14 декември 2008

• Рoмео и Жулиета /драма, съвременен вариант/

Под нощни греещи звезди
Ромео под балкона пак седи
и чака своята Жулиета:
"Къде си моя малка, клета?"
"Почакай, че сега съм в чат-
тук рицари ме свалят без откат!"
"Ууу, каква изневерителка си ти!
Хлорието ма, веднага от компютъра стани !
И покажи се на балкона ти сега-
стопли ми моята душа!"
"Ромео бе, недей да си ревнив-
пък станал си и много докачлив.
Почакай да початя до среднощ,
а после ще съм твоя цяла нощ".
"Хлорието, стига ми изневерява,
че ей сега ще те оставя
и ще си ида у дома
да си сваля във чата мацка за нощта!"
Жулиета набързо притичва на балкона:

"Ах, искаш мацки ти да сваляш’
в нощта сама да ме оставяш?!
Тъй страда моята душа,
че ми изневеряваш през нощта!"
"Аха, сега пък ти ревнуваш -
недей- кошмари ще сънуваш!!!"
"Ах ти, Ромео, знаеш,че те love-
не мога аз да сторя с други грях".
"Така, така - недей се оправдава-
в сърцето ми съмнението остава!"
"О, darling, моля те, прости-
качи се тук при мен и ми се усмихни.
Ромео, ти си моя блян -
ела да те целуна аз без свян".
Ромео се покатерва по стената и отива на балкона при Жулиета.

"Хлорието ма, обичам те-
а ти обичаш ли ме - я кажи?!"
"Обичам те, Ромео, замълчи-
ще те целуна в този час
и ще се любим във захлас".
"Хлорието, щом толкова ме любиш,
ще ми изпълниш ли едно желание,а?"
"Ромео, що въобще се чудиш?
Кажи си ти желанието сега".
"Хлорието - желание едно си имам аз-
отстъпи ми ти компютъра за час,
че от висене под балкона
изпуснах в IRC купона.
А ти в леглото отиди
и чакай ме - с широко затворени очи.
Внезапно ще се появя
и ще те любя до сутринта".
"Аха, пак искаш да мърсуваш,
за cyber мацки ти бленуваш !
А аз да се самозадоволявам-
горката аз- без мъж оставам!"
"Спокойно, Жулието - не плачи
и мрачни думи не реди.
Ей на - подарък ти донесох-
един вибратор аз отнесох-
да не скучаеш във леглото
докато аз съм на компота".
"Ах ти, с вибратор ме развличаш,
а ти по cyber мацки тичаш ?
Това е - няма да живея,
с отрова аз ще се налея
и ще отида бързо в Ада-
със дяволите оргия да правя !"
Жулиета изпива набързо отровата и се трупясва до компютъра
"Хлорието ма, какво направи?
Защо за мен отрова не остави???
Какво да правя аз сега?
Хм...ще целуна твоята уста.
Отрова там все пак ще има-
във Ада аз ще те настигна".
Ромео се навежда и тъкмо да целуне Жулиета и се замисля:
"Защо отровата да пия?
Със водка аз ще се напия,
а после нова Жулиета
ще си намеря аз във net-а".

Няма коментари: