Неизвестен автор

            Прости ми, аз вече думи нямам!

Прости ми, че не бях тази от мечтите ти.

Прости ми, че не бях принцесата от сънищата ти.

Прости ми, че бях мълния в нощите ти.

Прости ми, че не бях интересна като дните ти.

Прости ми!

Прости ми, че не бях почувствала душата ти.

Прости ми, че не съм това, което аз очаквах от себе си.

Прости ми!

Прости ми, за моите грешки непростими.

Прости ми за това, че не бях част от дните ти незабравими.

Прости ми за това, че не любов и страсти горещи,

а камък студен бях в дните ти самотни.

Прости ми!

Прости ми за всичко. Прости!

Прости ми, за греховете. Прости!

Прости ми, за глупостта и държанието ми

към тази нежност, с която обсипваш света.

Прости ми, аз вече думи нямам!

Прости!Прости ми...

...за това, че да бъда не мога

във всеки момент за тебе опора,

ала недей да си в прошката строга-

от мълчанието ни изпитвам умора.

Прости ми...

...че не мога любовта да ти дам,

която реално ти заслужаваш,

че не мога уюта да ти създам,

който ти неизменно ми даваш.

Прости ми, че отново съм те наранила…

 Прости ми, че отново те боли,

но явно слаба съм и обичта ти към мене не стига,

 и дяволът за сетен път ме победи.

Прости ми,че любовта ти не пожалих-не виждах твоите сълзи.

Прости ми,че в ноща,когато беше сам не чувах твоите мечти.

Прости ми,че в дълбока рана сърцето ти превърнах.

Сега пред теб стоя и моля те да ми простиш,

Знам,че право нямам...

Не мога да те моля за усмивка,

не мога да те моля и за думи две дори...

Сама превърнах те в лед,сама погубих любовта.

…Как страшно е, че навикът убива всеки

 порив към различното у нас

и безлична съм, и съм се очуждила,

Какво ти дадох - само мъка,

а ти ми даде всичко в твоята душа…

 За това- “Прости”, но си отивам,

за мене няма стойност любовта…………