Говори, говори, говори!
Аз
притварям очи и те слушам:
Ето,
минахме сънни гори и летим над морета и суша...
Вляво
кървава вечер гори, вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще
стигнем, кога зазори?
Този път
накъде лъкатуши?
Там ли,
дато свободни ще бдим и ще бъдем два пламъка слети,
и в
нощта, сред безбройни звезди, като двойна звезда ще засветим?
Ти не
знаеш?
Аз също
не знам - но води ме, води ме натам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар