18 юли 2013

Прошка -неизвестен автор

Прошката.
Ако не си я дал на себе си, не я давай на никого.
Най-трудното нещо, но и най-лековитото.
Да си простиш.
Да послушаш вътрешния си глас.
Да си спомниш, че прошката не е по-различна от обичта.
Съвсем еднакви са.
На себе си, често не прощавах, минало.
Простих си, далеч преди Сирни Заговезни, преди любимата домашна халва.
Това не се преподава, за да го научиш.
Това е молба на душата.
Слуша се, защото има какво да каже.
Днес, ще поискаме прошка и ще ни я поискат, най-обичаните хора.
"Прости. Простено да ти е!"
Дали същото ще се случи, с онези, чиито телефонни номера събират прах в телефона ми?
Или пък тези, които ме предадоха?
Нека спомена и тези, които ги е "страх" да ме попитат "как си?"
Може би трябва да погледна и към мълчаливите си отговори, които са до време.
Защото казвам истината на глас.
Прощавам и отминавам.
Не знам друг начин.
Прошката не се схваща.
Прошката не е решение на сложни взаимоотношения.
Прошката не е "извинявай."
Прошката не е "упреквам те."
Прошката не се напомня, малко след като си я "дал."
Не напомняш, че обичаш, нали?
Прошката е начина, по който си обичан и обичаш.
Усещаш. Умееш. Отдаваш.
Тайната да си някой в нечий живот, е да умееш да се поставяш на неговото място, да обичаш, безусловно.
Да простиш е същото.

Няма коментари: