Един ден на
чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено
Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил
почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството
преминало покрай Любовта... Любовта казала:
- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога - отговорило Богатството... -
Имам много злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да
помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
- Суета, моля те помогни ми.
- Не мога да ти помогна, Любов, цялата
си мокра и може да повредиш кораба ми. - отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо,
затова Любовта я помолила:
- Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че
имам нужда да остана сама.
Щастието също
преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато
Любовта го повикала.
Внезапно се чул
глас:
- Ела, Любов, аз ще те взема със себе
си.
Гласът бил на
непознат възрастен.
Любовта била толкова
развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали
на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи,
попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти Времето - отговорило
Познанието.
- Времето? - почудила се Любовта, - Но
защо Времето ми е помогнало?
Познанието се
усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
- Защото само Времето е способно да
разбере колко велика е Любовта!
Няма коментари:
Публикуване на коментар